Начало на дефилето

Начало на Дефилето Нестос, след разстояние от 243 км от Рила планина в Южна България и след това преминавайки през обраслите Родопи, пресичаща сто и трийсет километра в гръцка територия и стига в края на пътуването си, което е малко преди да се влее в открито Егейско море в делтата на реката, срещу остров Тасос. От това място, нататък в продължение на 20 километра на север са създадени уникални криволица на реката, образувана от вечното движение на водата в продължение на хилядолетия. Непрекъснатият поток на вода ерозира варовиковите скали на брега и формира толкова стръмни, обрасли, вертикални, крайречни страни, както и обширни пясъчни плажове, където естествения поток позволява това. От 1977 г., околностите на Дефилето, характеризирани като "Естетична Гора" е защитена от гръцкото законодателство. Основният планински масив, около Дефилето на Нестос, т.е., планините Леканис и Ахладовуно (чал) създават затворена долина, състояща се почти изцяло от мраморни скали, характеризиращи се с висока водопроницаемост. В резултат на това, във вътрешната страна на скалния масив на планината са захванати значителни количества вода. Постепенно, тези води в заобикалящата среда, водят до образуването на множество извори в най-ниските точки.Това се дължи на ерозията на скалния варовик, като така се оформят големи кухини, които често се свързват помежду си. Резултат на това геоложко явление е, че от различни части на скалния масив и от бреговете на реката, блика вода. Тази вода, в достатъчни количества, от мъгли, дъждове и снеговалежи се задържа във вътрешността на съседните планини, които пресича реката. По този начин, от своя страна, реката захранва целогодишно районът с прясна сладка вода. От този момент, започва и старата каменна пътека, която често е изсечена в скалите на планината. В продължение на много години, този път свързва с равнината, и оттам в по-широкия икономически живот на страната, на старите селища Ливера и Кромнико. Цялата област на Протоците на Нестос е известна на европейско равнище, за богатото разнообразие на диви цветя, както и други важни видове на флората и фауната, които се наблюдават през всички сезони на годината. От началото на маршрута, между гъста зеленина, в крайречната растителност и на различни места, цъфтят от ранна пролет красиви диви цветя, като например различни видове орхидеи. Впечатляващо е присъствието на средиземноморския растителен вид орхидея Orchis italica, която расте между скали и храсти, в началото на пътеката. Тази орхидея, ние често виждаме в групи, в добре защитени, сенчести места. Разцъфтяват през април в гъсти, пирамидални съцветия и варират от тъмно към светло розово, с ярки пурпурни петна и ивици. Морфологично, напомнят човекоподобни орхидеи, което срещаме и в други видове орхидеи в района. Цветето Haberlea rhodopensis, рядко се среща в нашата страна и е ендемично за Родопите. Това е растение от семейство Gesneriidon, включващ най-вече растения от тропическите региони. Цветето Haberlea от Родопите расте в сенчести, варовити райони и в плътни групи между пукнатините на скалите и по възможност по стръмните скали където се има малко почва и влага. Тук, в района на Протоците на реката и в пукнатините на скалите е една от малкото области, където този вид расте в Гърция. В Гърция е също разпространено в планините Меникио, Фалакро и Пагео в Македония, а в Тракия в Родопската планинска верига и планината Папикио. Листата са назъбени, зелени отгоре и покрити с мъх, а отдолу са с кафяв цвят. Това е многогодишно растение, вид защитен от гръцкото и европейското законодателство. Във вертикалните скали и обикновено стръмни, слънчеви места, растат в малки групи, издръжливите Хагерови лалета (Tulipa Hageri). Това растение е ендемит на страните от Югоизточна Европа, чието присъствие е отбелязано в Гърция, България и Турция. Растението не надвишава височина от 15 сантиметра. Днес, е доста рядък вид в гръцката природа, въпреки че е с широко географско разпространение: от Южна Гърция до тракийското поле. В областта, можем да ги открием, дори на надморска височина над 1000 м. В среда, подобна на лалетата, но разпръснати по каменисти и винаги слънчеви, но по-достъпни места, се наблюдават многоцветни перуники. Тяхното име е възникнало от Античността и означава многоцветие на небесната дъга. Това са многогодишни, луковични растения. В районът се среща и вида райхенбахова перуника (Iris reichenbachii), която е ендемиччен вид в Югоизточна Европа, а в Гърция се наблюдава само в северните части на страната. Цветовете на перуниката варират от бяло и жълто до тъмно-виолетово. Тези видове са разпространени от ниските места до върховете на околните планини с надморска височина над 1000 метра. Син скален дрозд По стръмните скали, но често и на по-ниски места, както и в непосредствена близост до пътеката, наблюдаваме сравнително редкия за региона, син скален дрозд (Monticola solitarius longirostris). Името му произлиза от цвета на мъжката птица, докато цветът на женската е по-скоро като на женския кос, т.е. кафяво. Той е летен посетител и е изключително резервиран вид към човешко присъствие. Така, когато чувства човешко присъствие бързо се отдалечава на безопасни места по стръмнини с добро прикритие. Храни се с различни семена, ядки, безгръбначни, насекоми и дори малки влечуги, които търси в по-широкия район. Гнездото на синия скален дрозд е добре скрито в храсти, скали и пукнатини и трудно се забелязва. Пеенето му е много мелодично.